ВСЕ ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ!

Все още те обичам…
В съня си името ти сричам…
Защо наказа ме така?
Пленница на любовта,
Да бъда и да страдам
В бездна да пропадам, Всяка нощ и всеки ден
А ти не сещаш се за мен!
Прокоба зла над мен тежи
Да нямам аз свои мечти
И всяка мисъл с теб да свързвам,
И със спомените да обвързвам…
Къде си ти, кажи сега?
Защо остави ме сама?
Защо във мене огън пари От неизгаснали пожари? Любов защо ме изостави?
На прах душата ми направи! Обичаш ли – гориш във ада
А мразиш ли, е без пощада…
Живот – жесток, съдба – злочеста
Борба в игра, така словесна…
А аз все тъй след тебе тичам…
И мразя те, и още те обичам!