ДЛАН

Ах, как не искам да съм сам!

Ах, как не искам да те пусна!

Но ще остане белег, знам,

по тебе, длан от мойте устни.

Когато си далеч от мен,

любов – пулсираща вселена,

към тебе бързам вдъхновен…

Ти никога не си студена.

Кажи ми как да загася

пожара – ласките горещи?...

Потъвам в теб да се спася

за нов живот и нови срещи.