Като фар

Утаява се солта на живота-

            пот и кръв, и сълзи, и сълзи.

Всяка драма те дърпа със котва,

всеки плевел по тебе пълзи.

Ех, не става каквото поискаш,

твоята сила поне да държи

и се ронят подхранено чисти

и излъскани вечни лъжи.

Преминава на облаци лава

и ти пари от страх и от студ.

Най-достойно се кара направо,

но направо те вземат за луд.

И завихря се вихър от кости

на отдавна сразени мечти,

а душата се моли и пости

със зарити в пушилка пети.

Колко мъничко иска накрая –

два-три шева на всяко крило.

Няма даже да чака за чая –

по-прозрачна от чисто стъкло.

А пък аз ще те чакам където

и когато се опаря на жар.

Ако не можеш да ми бъдеш морето,

то напътствай ме поне като фар.