Орехова любов

Отвори се портата на онази градина,

в която орехова любов се роди.
От тогава живяхме в изтръпващи зими,
но после животът рисува с молив.

Любовта ти корава като сянка на орех
високо и силно пред мене тупти.
Като люлка гергьовска летяща нагоре
аз виждам небето във твоите очи.

Живееш със мъката по листата,
усмихваш се с центъра на своето сърце.
Толкова много любов по земята
в твоите чисти и силни ръце!

Орехът смуче с корен в земята
и пълни душите ни с еликсир.
Няма какво да говоря когато
твоята зеница рисува чимшири.

Моята зеница със здравец отвръща
и се разлива в зелено пасат.
Любовта ни е нашата перлена същност
окачена с усмивка на голия врат.

И ще бъдем виновни единствено само,
че оня момент бе зад портата скрит.
Орехът се обляга на твоето рамо
и пише виновно „любов” на санскрит.