ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

Понякога приличам на сърна

с очи големи от любов преляла,
като грозде кехлибарени зърна
нося истината наша, цяла.

Понякога съм бяла мида в длан
Със скрита перла в сърцевината.
Свят един неразбран и невидян,
Неуловимо отражение в листата.

Ведър, нежен, слънчев лъч съм аз,
откъснал се от обич посребрен,
повярвал, че и в късен ден и час
на някой за добро е потребен.