ВЛЮБЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Усмивката ти в мен се приюти,

загнезди се, като магия бяла.

Стопирах всичките мечти,

оживя в мен  Земята цяла.

Но на перваза дъжд засвири,

една симфония за флейта-пета

Спомних си старите квартири.

Там младостта ни още шета.

Спомних си немирния перчем,

за ръцете ти от страст горещи,

за усърдието нещо да прочетем,

докато сърцата изгарят, като свещи...

О, помня минутите в които

преобърна моя, светъл  ден

истински, горещо, и открито,

аз се влюбих или ти в мен,

но има ли значение това,

щом заедно и днес сме за ръка

излишни са всичките слова...

Усмивката ти в мен се приюти

И аз целунах твоите коси...