Двама

Ден след ден, ти си до мен

и животът не е толкова абсурден.

Душата ми чиста, сияе силно

и сърцето ми бие бурно.

Нощите прелестни са, когато вървим,

хванати под ръка, обсъждайки нощта.

В черните сенки ние блестим,

любовта ни побеждава мрака дори.

Ала времето неусетно минава, затворя ли очи.

И всичко приключва внезапно за миг.

Всяка целувка, всяка прегръдка побърква ме ужасно.

И нощите безсънни рисуват твоя лик.

Помниш ли как всичко започна?

Бяхме сами в прекрасната нощ.

Градът спеше, светеха звездите,

ти ме хвана за ръка и каза: "Ти си единствена".

Не бях изпитвала подобни чувства до сега.

Сърцето обърквано ми казва да спра,

душата ми тайно за тебе копнее,

а огънят не спира да тлее.

И ето ни пак, отново сами,

на поляната безлюдна, гледайки звезди.

Приближи се до мен, ръцете ми хвана

и в нощта сива, страстно ме целуна.