Денят след утре

Дните минават, пътят върви.

Страници писах, чертаех съдби.

Времето спира, моментът дойде,

в който отново ще бъдем далеч.

Не тъжи, че ме няма, щастлива съм сега.

Точката сложих на тази борба.

Боят със сенките приключва сега.

Битките спечелих, но войната загубих я.

Тревогите мъчат те, отвътре боли.

Умът заблуден е, повтаряйки спри.

Черното превзема те, срива те то

и всичко пропада, но ти си стоиш.

Поглеждам назад, какво ли оставих след мен?

Красиви думи, стотици сърца в плен.

Пътят вървя си, недей да тъжиш.

Знай, по-добре е да се смееш, а не да гориш!