Нощ

Влюбих се веднъж.

Беше истинско, чак необяснимо.
Бе неволно и магично.
Бе красиво, незаменимо.

Цветята бяха по-красиви.
Залезите по-цветни.
Птиците по-мелодични.
Дните по-прекрасни.

Мисля си за онази нощ,
в която ти заби в сърцето ми нож.
За казаните думи, изпълнени с лъжи,
за прегръдките, целувките ни.

В тъмнината, сред звезното небе,
Бяхме аз и ти, и хиляди звезди,
Стояхме до зори, говорейки с препълнени очи,
За хубавите и за лошите ни дни.

Исках само ти да си до мен,
И да решиме заедно всеки проблем,
Да пътуваме и откриваме нови места
С мисълта, че творим красота.

Нощта бе безкрайно дълга
И музика взучеше около нас
До един печален час,
в който бе нашата раздяла.

Раздяла, която промени животът ми напълно,
И превърна го в мрак непрогледен.
Лутах се из улиците аз безцелно,
Натъжен, нещастен, опетнен.

С тъга в сърцето и сълзи на лицето,
и крещяща душа, изпълена с тъга.
С мрачен дъжд, пронизващ ми сърцето,
и мисълта, че всичко е било лъжа.