СБОГУВАНЕ

Щом вече тръгнал си, върви…
Недей. Не се обръщай. Моля те. Не спирай.
Аз вече те изпращам със очи.
И нямам сили. Останах просто да се взирам.

Невидима е бурята във мен.
А ти студен си. Леден... Късче лед във мрака.
Приседнах. Свлякох се. Изплаках се. Уви…
И калдъръмената улица дори проплака.

Простена. Изкрещя. Извика. Промълви.
Заслушах се, нали във тишината всеки сам е.
Вървиш… След тебе, знаеш ли, боли...
Пулсира болката, погледнеш ли през рамо.

И полъх нежен с твоя аромат
усетих тъй, приседнала на прага…
Щом вече тръгнал си, изпращам те с очи.
Аз… Просто ще съм тук. И ще те чакам.