Любовта на Виктория

            Виктория фон Грайфенберг беше по различна от съученичките си, които бързаха веднага след училище да се скрият в парка и да правят секс до полуда. Виктория обичаше да ходи в библиотеката и да прегледа най-новите книги или да прочете нещо, което привличаше вниманието ѝ. Това много ѝ помагаше да преодолее своите епилептични припадъци, сякаш книгите ѝ вдъхваха сила.

            Двете ѝ приятелки Хилда и Ева често я съветваха:

            – Какво се завираш в тая библиотека, там няма да откриеш любовта! По-добре ела с нас в парка. Там е пълно с красиви момчета, жадни за секс!

            Тя винаги отговаряше:        

            – Има време за секс.  Сега  пред мен стоят по-важни неща!

            Веднъж в библиотеката тя получи припадък. Наоколо имаше само едно от по-големите момчета. То уплашено се развика. Дотича охраната и библиотекарката, която веднага се намеси:

            – Не я пипайте, познавам това момиче. То има епилептични припадъци. След малко ще дойде на себе си! А ти – погледна тя момчето – после я изпрати до тях! Разбра ли ме?

            – Разбира се! – отвърна Стивън, както се казваше момчето, и зачака момичето да се свести.

            Когато тя отвори очи, стреснато погледна Стивън, но той я успокои.

            – Не се притеснявай, сега ще ти помогна да се изправиш и да седнеш на стола. Много си пребледняла. Когато се съвземеш, ще те изпратя до вас, казвам се Стивън!

            – Аз съм Виктория! – плахо отвърна тя и седна на стола. Чувстваше, че все още ѝ се виеше свят.

            – Сега ще те хвана под ръка за всеки случай, но ти не се притеснявай, защото аз имам две сестри, за които постоянно се грижа.

            Двамата поеха през парка и минаха покрай Хилда и Ева, която веднага реагира:

            – Я виж ти колко е потайна нашата съученичка! Дори ходи под ръка с най-търсеното момче в училище!

            Стивън и Виктория ги отминаха като пътен знак и когато достигнаха до къщата на Виктория, тя му каза:

            – Благодаря ти, утре ще се видим след училище и ако искаш, може да отидем на кино? Сега дават „Отнесени от вихъра“.

            На другия ден след училище Хилда и Ева се залепиха като гербова марка за Виктория, която им каза:

            – Ще ходим на кино със Стивън. Ако искате, елате и вие!

            – Ще дойдем, а след киното ще ходим на бар.

            Стивън не остана много очарован от компанията на двете ѝ приятелки, през лицето му премина една сянка, но после се засмя:

            – Няма проблеми!

            Когато влизаха в киното, група от пет момчета, съученици на Стивън, завистливо подвикнаха:

            – Ти си опасно копеле, Стивън! Ние си нямаме дори едно момиче, а ти си си хванал цели три! Ако искаш след киното ела в бара на разпивка?

            – Ако девойките са съгласни! – погледна ги Стивън, а Хилда и Ева в един глас отвърнаха: – Разбира се, че ще дойдем!

            След филма всички влязоха в близкия бар и  си поръчаха бира, само Стивън и Виктория поръчаха по малка водка с кола.

            – Мама ми казваше, че всеки германец е закърмен с бира, но баща ми ме научи от малка да пия по мъничко водка! – каза Виктория. – А ти къде си се научил да пиеш водка, Стивън?

            – О, аз съм от България, а там още от малък се свиква с пиенето. Дядо ми все викаше на баба да махне това прясно мляко и да ми направи попара с червено вино, за да стана юнак.

            – Страната ви е прекрасна! Наскоро гледах един филм за златните съкровища на траките и многото минерални бани, които имате. Още римляните се вдигали от Рим за да посетят вашите бани!

            – Браво, откъде знаеш тези неща? – попитаха я всички.

            Хилда отговори вместо Виктория:

            – Не е само от филма. Нали по цял следобед виси все в библиотеката!

            Всички си поръчаха още пиене, но Виктория прошепна на Стивън:

            –– Ще ме изпратиш ли?

            – Разбира се! – отвърна той.

            Двамата тръгнаха към къщата на Виктория и тя подхвърли:

            – Разкажи ми още нещо за страната си?

            Стивън започна да ѝ разказва и накрая каза:

            – Най-добре е сама да дойдеш да я видиш. Ако  искаш това може да стане през август и без друго се завършваме сесията през юли. Семейството ще се връща България за един месец и ти, ако искаш, можеш да ни гостуваш, какво ще кажеш?

            – Иска ми се, но едва ли тате ще го позволи!

            – Спокойно, мама ще говори с родителите ти!

            Но съвсем ненадейно бащата и майката на Виктория се съгласиха да пуснат дъщеря си в България. Баща ѝ обясни защо са взели това решение:

            – Работил съм с инженер Найденов, той е свестен човек!

            На 1 август 1980 г. всички се качиха на самолет на Луфтханза и отлетяха за България. През първата седмица Виктория дори забрави да се обади на родителите си. Толкова интересно ѝ беше да обикаля из страната по музеи, изложби, манастири и различни природни забележителности. И тук за пръв път се целуна със Стивън. Следващите седмици ѝ се струваха като един мечтан сън в райска градина. Беше толкова влюбена, че искаше този миг никога да не свършва.

            Но дойде 30 август и всички тръгнаха към летището. И Виктория стана свидетел как тук съвсем неочаквано семейството на Стивън беше спряно да отпътува за Германия. Със сълзи в очите го прегърна, разцелуваха се и тя се качи сама на самолета.

            Когато се прибра, разказа всичко на майка си, опита се да се свърже по телефона, но отговорът беше: „Този номер не съществува!“.

            Писа няколко писма, но не получи никакъв отговор, а вече разбра, че е бременна.

            – Сигурно затова се крие, подлецът! – ядоса се майка ѝ.

            – Сигурна съм, че не е това, мамо! Убедена съм, че има нещо на политическа почва, защото ги спряха на летището и не ги пуснаха да заминат за Германия!

            Едва през 1989 г. един български дипломат ѝ донесе едно дълго писмо, в което Стивън обясняваше, че не само са ги задържали, но са ги и изселили от София в някакво родопско село. Баща ѝ бил обвинен в шпионаж. Забранена им била каквато и да било комуникация.

            Тя помоли дипломата да предаде едно кратко писмо на Стивън, в което се казваше:

            – Любими, отначало мислех, че просто си ме зарязал, защото опитвах всякакви начини да се свържа с теб, но все безуспешно. Аз те обичам, ако и ти все още имаш чувства към мен, ела в Германия. Тогава ще можеш да видиш плода на нашата любов – Стивън младши, който от 9 години  постоянно пита за теб!

                                               Винаги твоя

                                                                 Виктория фон Грайфенберг