Средлято

Средлятото е кръгло като диня.

Ще ни засее пак в един бостан,
със пух от облаци ще ни полива,
ластуни-погледи ще запълзят.

Ще ни търкаля по земята гладко,
да се напълним, сок да зашурти,
когато от талигата отхвръкнем,
във камъка затворили очи.

Ще ни шепти с гласа си стръмен,
за да узрее семето добре
и тука между сипеи и тръни
да оплодим средлятното небе.