Скрита любов

Като пясък през пръсти,

като в шепа вода,
бавно тя се оттича,
но оставя следа.

Със коси посребрени,
с нежно сини очи…
Зад усмивката плаха
тиха мъка личи.

Пак пристъпила прага
за да тръгне далеч,
а в сърцето бушува
грозен пагубен смерч.

Неподвластна на времето,
като свят благослов…
Тази тайна и скрита,
вечно млада любов.