Спасение

Когато се смали светът — 

до мъничка нещастна точка,
приличаща на кръстопът,
от който пътища не почват.

И светлинките в моя свят
примигват плахо и угасват,
а в мен основи се рушат
и идоли се сгромолясват,

се сещам, че те има теб
и в зейналата страшна бездна,
отворена — ей, там! — отпред —
аз знам, че няма да изчезна...

И разширява се светът —
от точицата до Вселена,
а в нея има звезден път,
по който с тебе съм спасена...