КАРМИЧЕН КРЪГ ОТ ЩАСТИЕТО ДВОЙНО ЗА ОБИЧАНЕ

Ти бил ли си някога на дъното,

на оня връх дълбоко в душата си,
и плакал ли си и се вричал в тъмното,
поискал прошката последна за „обичам те“?

Ти искал ли си срутените залези
да бъдат твоята поличба нощна,
и сам пътека да отправяш в тъмното
от лумнали огньове в кладите покълнали?

А после да живееш с мъката,
и с болката, и радостта на ближния
и всеки спомен да се връща двойно,
по - силен от река поройна, бързоструйна?

Ти бил ли на кръстопът пред себе си
и търсил ли си вярата в зрънцето,
в полето, в чернозема и в утробата
приютилата те за кратко да живееш?

Поискал ли си цвете от Вселената
за себе си, подарък за любимата,
а после да мечтаеш, да политнеш,
високо към звездите, някъде?

И пак да бъдеш себе си, да бъдеш,
обречен, силен, борбен и човечен?
Животът ни е лабиринт от спомени
остава закодираното ни послание!

По -твърд от камъни в скалите и могилите,
кармичен кръг от щастието двойно за обичане!