ПЯСЪКЪТ ЩЕ ПОЧЕРНЕЕ ОТ ВЪЗДИШКИ

Когато ветровете са солени и слънчеви вълните се завръщат,

едно момиче ще обича вечер, една китара ще звъни в небето.
И пясъкът ще почернее от въздишки, от скръб ще легне гларусът в морето,
и рибите ще онемеят, ще си идат изгреви, сълзи останали в окото на Живота...

Красиво е по детски по- различно, небето е препечена филия
над него изгревите са палитра от цветен полъх след съзвучие.
Животът ни е параван от грешки, уроците вселенски от дедите ни,
проблясва утрото една рапсодия и светлина след поривите ни реални.

Сега сме тук потънали миражи, и тишина от звуци в цветовете,
магия преродена е след тебе и всичко друго, е в друго време...
Eдна безкрайност, четири посоки, следи след ехото, любов.
Докоснати планети и реалност, копнеж в две хубави очи и зов.

И сякаш времето е спряло, любовен танц, кафе без захар.
Танцуват облачета вятър, театрални роли и мираж...
Пропуснах стъпките на вятъра бушуващ,крилата ми достигнаха мечтите
и в оня слънчев октомврийски спомен за теб останах влюбено момиче...

С коси разплетени танцувах в надпревара, с времето обърнало душите ни
и чувствата, потънали в забравата, самотна тишина след залеза...
И гонещ живота по поляните. смехът превърна се в сподавена илюзия
и чувствах поривите в душата си, " вечерният тромпет " пробил стъклото.

Разковничето е монета за разплата, дихание на хляб и аромат на вино.
Сподавен вик на ехото след сватба, към оня връх далечен след разсъмнало...