х х х

По залез

разстоянията се топят

от неизказаната нежност

омекват ръбовете на сърцето

последните лъчи облизват

старите ни белези

очакването се измъква

от своята безбрежност

замира хаотичното въртене

на атоми с ядра от жажда

кодирани да се взривят

от самота

извикай ме

по залез.