ОТ ТАКОВА БОЖЕСТВЕНО ВИНО

Колко много светулчици бели !

Цял сияеш от тях осветен !
От очите ти сякаш прелели,
те се вливат направо във мен.
И полепнали с пулса ми – чуват
на сърцето ми ритъма луд,
и танцуват със мен и лудуват –
аз държа светлината във скут !
О, изпивам със сладост до дъно
сетивата на всички искри-
щях за малко отвъд да потъна,
без да знам, че ги има дори.
От такова божествено вино,
всеки разум фалира за миг,
омагьосана, лека и фина,
аз съм точка в духовния пик.
И какво, че денят е избързал-
като млад, необязден жених,
аз светулките скътах на възел
и в сърцето си тайно ги скрих.
Ще се сгрявам със тяхната клада
и заключени в моя олтар
ще си сипвам по чаша наслада
с благодарност за божия дар.