ТОЗИ СВЯТ ДА Е ЛУД ОТ ЛЮБОВ

Натежала, лозата  се пръска

от  препълнени с  вино зърна,

а света – на очите с превръзка,

пак говори за глад  и  война.

Долу, кръчмата – звезден отломък,  

от псувни и закани гъмжи,

а във ъгъла влюбено, момък

своя  поглед  във длани  държи.

Той си мисли за свойта  изгора,

нито  вижда,  ни  чувства  злина,

закъде сте забързали, хора,

той обича, той няма вина.

И дали полудява света и не знае,

колко мил е сърдечния  зов,

че момчето едно си мечтае –

този свят да е луд от любов.

Ще се пръснат от сладост зърната -

не удържат  родилния сок,

те навярно секунди пресмятат,

да направят най-важния скок.