САМА СЕ ИЗГАРЯМ

Бях за теб лотарийно число,

най-случайно в тиража избрано.

И разбрах – любовта е едно,

а пък друго е – само желана.

За това ли съм нужна била –

като ангел с крила да те пазя,

да съм твоя въздушна мъгла

и в нозете ти тихо да лазя ?

Затова ли пътека ти бях

и за теб като длан се изпъвах?

Аз се ронех от болка и страх,

за да няма какво да те спъва.

Станах облак в една висина,   

и светкавични сблъсъци гонех,

вместо теб се препълвах с вина,

само ти да си сух и спокоен.

Аз се свих като пламък превит

и сама си повярвах накрая,

че съм твоят живителен гид,

и че точно това си мечтая.

Твоя свещ съм запалена аз,

и ти светя и път ти отварям,

а самотна във тъмния час,

мълчаливо и бавно изгарям.