Очакване с надежда…

Повей на вятъра щом чуеш, а той зове и вей,

с белия шал ще те чакам на морския кей.

Твоето място във сърцето ми е специално

да слеем любовта си във едно е гениално.

„В една карета любовта пътува“

и обичта сама в кръвта ми все бушува.

Исках тя да разцъфти като жасмина

и люлката на аромата да е за двамина.

Мечтах с усмивката ти изгрева да срещам

и само да те боготворя, за друго се не сещам.

Без теб ечи камбаната на болката и страх,

земята ще спре да се върти, ще стане на прах!

Боже! Ще издържи ли сърцето ми да чака,

срещата със среброкоси бръчки да дочака?

Ще видя ли копнежа ти на заник?

Нали жаждата за мене бе бутона паник?

Щом не срещнах радостта си тук на кея,

щом самотно чаках, самотно шала си ще вея.

Но… благодаря! Чрез тебе не живях напразно –

струваше си да крача с обич, а не омразно!!!