Ще те чакам

Ще те чакам, Любов, на самотна, забравена гара

ще поглеждам часовника, ще допушвам последна цигара.
А стрелочникът стар, стиснал палката тъжно под мишка
ще мърмори под нос, примирено ще пусне въздишка.

После гълъба два, ще се милват и нежно ще гукат,
черна котка ще дебне, ще подсмърча настинал капчука.
А брезичката млада ще трепка със вейчици леки,
скромни мравки ще бързат по свои незнайни пътеки.

До чешмата пресъхнала вятъра вестник ще вее.
Във гнездото от лани птиче тъжно,самотно ще пее.
А пък слънце отгоре безжалостно, зло ще припича,
две мухи най- нахално в кафето ми все ще надничат.

Ще те чакам, Любов, като дъжд, като вест и месия
Имам само душа – тя е твоя , вземи, не жали я..
Ще те чакам - даже цял живот за това да не стигне-
вместо Смърт със последния влак да пристигнеш.