Щом тръгнеш

Когато тръгнеш, затвори вратата.

Не я оставяй като паст да зее.

Недей – да не избяга самотата,

дори без нея трудно се живее.

И вятърът внезапно да не влезе.

Да не отвее мислите ми празни.

За слънцето ли питаш? То залезе

спокойно, тихо – да не те подразни.

Ти просто затвори и заключи я

проклетата врата със сто ключалки.

Ключа безмълвно окачи на шия,

ведно със оправданията жалки.

Заключена – ще споря с тишината.

Заклевам се – сълза не ще пророня.

Затвори ли добре след теб вратата ?

Страхувам се. Ще хукна... да те гоня.