***

Самотата не седна

на фотьойла отсреща.
Свещите незагаснаха,
недопитото вино
е още във чашите.
Шалът на раменете ми
мъжки пръсти е имал.
Телефонът ни свързва отвсякъде
и безжични са разстояния.
Питаш ме как съм
и за времето си говорим...
Светят прозорци наоколо.
Влюбена двойка се губи във пряка.
"Добре съм!"-ти казвам.
Дори си го вярвам,
но гласът ти отсреща потрепва
сякаш сигналът прекъсва.
" Добре съм!"-ти казвам,
дори не крещя " Още колко
вратата безмълвна
ще ме гледа насреща?"
Броени са дните отделно
щом билетът за връщане е в сърцето.
Вятърът пак се боричка с пердето.
" Лека нощ!" и луната загасва

                                      зад покриви...