Споменът за едно предчувствие

Поискай от ясното слънце лъчи,
от утрото искай росата,
поискай надежди,
поискай мечти,
дори – да съзреш Светлината …

Отвориш ли вяра в сърцето си ти,
макар в изнуреното тяло,
надежда ще влезе през твойте очи,
ще зърнеш, ще видиш начало.

Но страх е провесил големи очи
през твоите дни безнадеждни
и къкри отчаяно, без да звучи,
животът, отминал без нежност.

Погледнах Земята,
погледнах натам,
където изгряваше вятър –
мисли съдбовни понасяха там
небето, пръстта, светлината.

Изгряваше утро и беше Луната
сред облаци скрита, потулена.
Край нас – светлина , светлина , светлина ,
в небето открила пролука.

Невиждащи, пием съдбовни лъчи ,
невидимо крачим през мрака,
прекрачихме портите там, сред лъчи ,
обгрени от бурния вятър . . .