Поглед назад, стъпка напред

Лазурен ден над сняг суров блести.

И в него крачим без умора – ти
сърцето остаряло с труд крепиш,
аз дните си броя, минутите не ми достигат...

Къде започва краткият живот,
над хребети прострян да поизсъхне
и устрема му млад да охладят
тревоги, бяг и алчни пръсти?...

Прости, живот, след напора не винаги успявахме
да се изправим бързо и с усмивка да вървим!
Неведнъж до тебе сме изплаквали
безмислие, но продължихме...

И в странни сенки щом светът забули
вече поизносените дни,
ще ти благодарим. На този свят, обрулен
от ветрове, сред свои сме били...