Пратка

Наближаваха коледните празници. Онова време на годината, когато можем да покажем щедрата си душа, която така добре сме прикривали останалите месеци от годината. Но героят в тази история в момента го вълнуваше нещо съвсем друго. Той се казваше Цецо и предвидливо вече беше осигурил подаръците за семейството си - самобръсначки, чорапи - все неща от първа необходимост. Но не му даваше мира как да се хареса на новата му колежка Мирела. 

Беше започнала работа преди близо два месеца в неговия клон на банката. Ефектът, който беше оказала върху Цецо беше неочакван. Главата му не се беше завъртала по подобен начин от училищните години насам. По време на работния ден той вече не мислеше единствено за сериала, очакващ го у дома. Сега мислите му бяха окупирани от новото момиче стоящо на гишето до него и всеки откраднат поглед в нейна посока му носеше радост.
През годините той не се славеше с особен успех сред жените и беше наясно с това. Чудеше се какво можеше да предложи един застаряващ касиер на такова изтънчено, младо момиче, но все така таеше надежда, че може нещо да се получи между тях.
Реши се да изпрати коледна картичка на Мирела, понеже това бееше напълно приемливо според него и не би довело до излишни клюки в банката, които и без друго не липстваха. Изля цялата си изобретателност и добронамереност върху малкото картонче, без да влага двусмислици и каквито и да било намеци. Залепи марката и адресира картичката към клона на банката, тъй като не знаеше адреса на колежката си. Би могъл да го намери в досиетата на служителите, но това му се стори напълно неприемливо. За момент дори изпита желание да изпрати картички и на останалите колежки като камуфлаж, но реши един път в живота си да действа смело, а ако се компрометира, то така да бъде.
Минаха няколко дни, отминаха и коледните празници, последваха ги седмици и месеци. Нямаше нито отговор от Мирела, нито индикации, че тя е получила картичката. На лице бяха единствено любезните ежедневни поздрави и общи приказки.
В началото на Цецо му беше нервно. тъй като очакваше да се случи всичко - негативен отговор, присмех от всички колежки, но в същото време се надяваше на благосклонен отговор от страна на колежката си. Не последва нищо. С течение на времето и покаченото първоначално вълнение очакването отмина и дните се смесиха в шаблона на ежедневните задължения.
Изминаха единадесет месеца и пак на дневен ред бяха коледните празници. Дали от приповдигнатото настроение по празниците или сезонна памет от станалото миналата година Цецо реши този път да изпрати цяло коледно писмо. Дълго обмисля текста, но този път реши да включи нещо повече от обикновен поздрав, за да стане ясно, че Мирела не му е безразлична.
Избрал бе да изпрати писмото с разписка за получаване, за да е сигурен този път, че е получено успешно, ако не друго. Стоеше на реда си в пощата с писмо под мишница. Беше раздвоен - ако и тази година не получи отговор, то дали да спре да се интересува от колежката си, или догодина да ѝ изпрати подарък за Коледа.