ПРИЗНАНИЕ

Тук съм.

Търся път към душата ти в мен.
Позволи ми да тръгна...
Плахо длан да протегна,
като праг да докосна уморени нозе,
дълъг път извървели към дома и към мен.
Твоят поглед сияние да топи снегове
от безброй основания между „да” или „не”.
Звън от мощна камбана в мен да бие –
сърце, пълно с радост от двама.
Като мъдро дете да се сгуша в прегръдка,
тъй копняла за мен, както аз съм я търсил,
от болка премръзнал, в зимна нощ, в зноен ден.
Да разказвам без думи как се връщам бездомен,
дал на всички възторг, красота като спомен,
обкръжен от ефирност и дръзки ухания -
мрежа ловка за моето мъжко внимание.
Недокоснат отвътре, цял, а всъщност разпръснат
на частици безброй като малки слънца...