В КАРТИНАТА

На празното платно сърце ми нарисувай.

Да грейне вместо слънце, поляни да посипе
с вълшебен, златен прах от твоите ресници,
а извори да бликнат  под тънките ти пръсти,
от звуци на китара на песните, които
до късни нощи буден ти пеех като млад
и сладостно пилеех мечтите като грях,
по тебе, самодиво, с очи от син кобалт.
На времето под моста към себе си изтичам,                                                                                                                        прегърнал всички бури на чуждите „Обичам те! ”                                                                                  Докато те достигна, тихо остарях.                                                                                                                                  

Да те рисувам идвам.
Без мисъл, свян и страх!